Ние носим своите маски постоянно. Сменяме ролите, които играем и сменяме маските. Маските могат да ни правят добри слушатели, мили и любезни партньори, избухливи и гневни опоненти, амбициозни и напористи професионалисти, изплашени, притеснени, щастливи, разговорливи, мълчаливи и т.н. Започваме да създаваме своите маски още като деца.

Под маска разбирайте поведенията, които сменяме според обстоятелствата и заобикалящата ни среда. Освен характерно поведение, всяка маска носи със себе си специфични чувства, които са се запечатали в нас в момента на нейното създаване. В нея винаги има останала следа от преживяна ситуация или събитие, свързани с този момент.

Като деца, взаимоотношенията с родителите са първото обстоятелство, което ни учи как да създаваме маските си. Научих се да откривам себе си и съпруга си и в хубавите и в лошите маски на своите деца. От една страна децата прекопирват от своите родители техните шаблони на поведение, от друга страна принудени от обстоятелствата създават свои собствени. Когато им се караме, когато ги назидаваме, обвиняваме, не одобряваме и наказваме, това води до създаване на маски, които им помагат да се справят емоционално и да прилагат поведение, което да не предизвиква подобни реакции в родителите им. За съжаление, когато децата сложат тези маски, за родителите става много трудно да ги познават истински. Те спират да бъдат себе си пред тях. Много хора на средна възраст твърдят, че родителите им изобщо не ги познават. Причината е тази. Създаването на тези маски е с толкова силно въздействие върху човек, че те остават в употреба през цял му живот. За да се избегне това развитие на семейните взаимоотношения е нужно във възпитанието и в общуването родителите да целят подкрепа и окуражаване, а не назидание и обвиняване. Създаването и слагането на една маска отнема време за нейното автоматизиране, но когато маските се сложат е много трудно да се свалят.

Маските определят живота ни. Понякога те ни помагат да се чувстваме по-уверени и по-харесвани, но друг път много ни пречат. Те ни правят агресивни или нерешителни. Маските ни, това НЕ сме ние. Те са като компютърни програми, които се включват автоматично. Те са автопилот, който е зададено да се задейства при определени обстоятелства. Когато изпаднем в някаква ситуация, подсъзнателно ние я разпознаваме, като нещо, което вече сме преживяли. Нещо, което знаем как започва, как протича, как завършва и как да реагираме. Тогава ние просто възпроизвеждаме нашето автоматично поведение запаметено от стара ситуация, като своеобразно слагаме тази маска. Осъзнаването, че да носим нашите маски е въпрос на личен избор е много важно. Всяка маска е била създадена от нас и може да бъде променена от нас. Тези поведения, които сме осъзнали, че ни пречат могат да бъдат заменени с други. Нужно е да се създаде нов модел на държание, който да доведе до нови реакции, чувства и резултати. Той трябва да се тренира, докато се превърне в постоянна маска и се автоматизира.

Вниквайки в това как маските работят, можем много по-лесно да приемем или разберем поведението на другите хора. Взаимодействието с тях, което най-силно ни докосва е когато се сблъскаме с гняв, раздразнение, агресия или други негативни емоции. В такива моменти хората слагат своята маска, защото изпадат в ситуация, която подсъзнанието им разчита като заплаха. Ситуацията по нещо си прилича с предишно тяхно преживяване. Подсъзнанието им може да прави препратка към агресивен родителски подход, отхвърляне или неодобрение преживяно в детството им, или нещо друго, което е оставило траен отпечатък в техния живот. Затова те несъзнателно слагат маската си и реакцията им става автоматична. Много често след като ситуацията отмине, тези хора не могат да обяснят и не знаят защо са реагирали по този начин.

И така следващия път, когато някой се държи зле с вас си спомнете, че това е неговата маска на наранен човек и изберете да не участвате.

Когато не ви харесва поведението на дете ви, замислете се защо се е наложило да създаде тази маска. Това ще направи живота ви по-приятен и по-стойностен.