Теорията за пътя на душата ми е много интересна. Тя ми даде отговори на някои екзистенциални въпроси свързани с всички трудности, които съм преживяла и продължавам да преживявам в живота си. Тя успокои гневът ми, свързан с въпроса „Защо трябва да е толкова трудно понякога?”

Душата като познание води своя път още от Аристотел през 4 век преди Христа. Той разпознава и описва душата като нещо отделно от физическото тяло. Сила, която ни дава специални способности. През вековете много философи, психолози и духовно-просветени личности остават своето наследство по тази тема. Петър Дънов в книгата си „За пътя на човешката душа” ни повежда в теорията, че тя е част от необятната Вселена. Той пише: „Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои.”

Следвайки теорията за преражданията, по своята същност пътешествието на една душа започва от там, от където са свършили нейните предишните прераждания. Когато душите пребивават извън телата и извън физическия свят, те имат свободната воля да изберат кога искат да се преродят отново. Те вземат това решение, като избират своята карма, която ще определи техния житейски път. Има много теории за кармата, но аз харесвам тази, че душата сама я избира. Кармата е свързана с предишно прераждане на душата, в което е била натрупана. Животът, който е бил изживян е бил белязан с нещо лошо, което човекът е извършил или с трудност, с която не е успял да се справи. Така в сегашния си път прероденият човек има тази тема като мисия на своя живот. Освен кармата, слизайки на земята душата е избрала своите родители и своя род. От тях тя заимства модели и програми, които стават нейното поле за отработване на тази карма. На този принцип човек избира и спътника в живота си. По същия принцип и неговите деца го избират. И така всеки човек извървява определен път изпълнен доста често с повтарящи се трудности, които са неговите знаци за нещата, които има да отработва в този живот. На пример има много успели в кариерата или бизнеса хора, които имат разбити семейства. Има хора с много добри семейства, които не могат да свържат двата края. Има успели хора с прекрасни семейства, които не могат да открият вътрешния си мир – своя център. Има хора, които са тотална развалина.

Думата КАРМА  има някак един отрицателен заряд в нашите възприятия. Нещо, което е дошло за да ни провали живота. Всъщност обаче кармата е смисъла на живота ни. Тя е начинът да станем по-силни, по-добри, по-можещи и т.н. И когато успеем да свършим тази работа, успеем да преборим трудностите, животът става много красив и приятен. Изпълва се с много смисъл, щастие и любов.

Независимо дали сме се замисляли по тази тема и дали тя е близка до нас или не, трудностите в живота ни са факт. Те бележат някои от дните, месеците и годините и понякога остават отпечатък за цял живот. Важно е да потърсим, какво ни е довело до тях и как да излезем от този кръговрат. Родени сме да се борим. Всички сме борци! Въпросът е да започнем да изследваме отговорите, вместо да се отчайваме и да продължаваме да затъваме в неспособността си да се справим. Всеки човек открива отговорите си на различно място.

Мъдростта на вековете го е казала: „Който търси, намира”.