„Кармичните модели са реални и могъщи. Тези черти не могат да заглъхнат за един час след кратка, позитивна, вселяваща бодрост на духа беседа. Тези жизнени сили трябва да бъдат приети, трябва да се съзнават и да им се отделя дължимото внимание.“

Стивън Аройо

Да бъдеш майка, да дадеш живот, да отгледаш поколение, това е мисията на жената. Казват, че ние, жените сме по-силния пол. Едва преди няколко дни вникнах в дълбочината на тези думи и това всъщност ме провокира да напиша тази статия.

Ние сме по-силни, но не по измерението на силата, което по традиция се има предвид. Ние, жените сме по-силния пол – емоционално, духовно и ментално. (В това няма нищо ново под Слънцето.) За това на нас е отредена ролята за продължаване на рода и на живота.

През дългия период на човешка еволюция, на нас, жените ни се е наложило да се научим да мислим комплексно, да съобразяваме много и различни обстоятелства, да се грижим за дома, в много случаи за добитъка и за реколтата, за челядта, за трапезата, (в не редките случаи, когато мъжете са били на лов или на война), както и в наши дни – да сме домакини, да работим, да се грижим за децата,  така че да осигурим условията за оцеляване на поколенията. Животът през вековете ни е научил да сме силни. Тази сила е запечатана в нашите гени на жени и тя ни се дава като дар, още при раждането. Тя е гаранцията, че през каквито и трудности да преминават жените, дълбоко в тях стои ресурс, който черпи от силата на жените преди тях и който може да изправи на крака всяка жена, независимо от мъката и от болката на преживяването, в което се намира. Ресурс, който ни дава сила да вдигнем не само себе си, но и тези, които са около нас. Това е „нечовешка” сила, до която само ние, жените имаме достъп.

Това знание е близко до всяка една от нас, но за мен преобръщаща беше дълбочината и посоката, до която стигнах, четейки изключителната книга на Хули Леонис – „Божествената майка”.

Според мен, книгите могат да бъдат своеобразен лек за всяка болка, който сами да си назначим. Или поне така ми подейства тази книга.

В дългия курс на лична терапия с психолог, научих от моята терапевтка, че майката каквото и да прави, колкото и да се старае, винаги е обвинявана за някакви неща от своите деца. Истината е, че родителите като цяло своеобразно се разделят на два типа: 1. Такива, които се стремят да не повтарят грешките на своите родители, но неизбежно следвайки това допускат други, свои грешки; 2. Такива, които повтарят моделите на своите родители и допускат същите грешки. Трети тип  – безгрешни, няма!

Изхождайки от своята роля, майката е най-близкото същество до своето дете. Майката и детето са едно цяло, докато детето е в утробата й и дори, както се твърди, до втората годинка след раждането. Малкото, безпомощно бебе възприема своята майка, не като човек, а като целия му Свят. Тя представлява всичко за него. Връзката им е толкова силна, че то отразява чрез своите болести, емоционалното състояние на своята майка. И от тук започва майчиния „грях“…

Всички емоции, действия, преживявания, отношения, взаимодействия на майката се отразяват на физическото здраве на малкото дете и се превръщат в негови ментални програми за цял живот. Това, някак автоматично задава програма за вина на всяка майка. Вина, от която е непосилно да се освободиш, защото нали това е най-важната мисия на жената – да създаде поколение, да отгледа здрави (по възможност физически и емоционално) деца. И така, неусетно ние се раждаме жени и незабавно получаваме орисията да живеем с тежестта на майчината вина през по-голямата част от живота си…

И за да бъде процесът непрекъснат, освен този товар, на плещите си носим и другия неизмеримо тежък багаж – обвинението към собствените си майки. Негодуванието от грешките, които са допуснали при нашето отглеждане и тези, които неизбежно продължават да допускат в нашите взаимоотношения.

Следователно да се родиш жена неизменно ти дава невероятната сила, която ще ти помогне да се справиш най-вече с армаганът, който ще получиш – програмата за обвинение на своята майка и програмата за вина към своите деца… Звучи някак парадоксално и мазохистично…

Запознавайки се, обаче с книгата на Хули Леонис за „Божествената майка”, призмата ми някак се смени. За тези, които не го познават, той е български астролог и био терапевт, който има много ексцентричен и завоалиран начин да предава мъдростта, до която достига. Използвайки формата на приказни разкази, той илюстрира много дълбоки и сериозни истини за живота. В тази книга той дава много интересен поглед върху произхода на майчинството, което свързва със съществуването на една Божествена майка, която някога в миналото е била майка на всички майки. Човешките майки са имали непрестанна връзка с нея и са били съвършени и безпогрешни. В един ден, тази връзка се нарушава и съвършени и безпогрешни майки престава да има. Ролята на майките се сменя и тяхна задача става, те да бъдат най-ценните учители на своите деца, като ги научат на най-трудните и тежки уроци в живота им, така че душите на родените деца, да могат да изпълнят мисията, за която са дошли в това земно прераждане.

Историята, която разказва Хули Леонис е представена великолепно и много поучително и си заслужава всеки човек (не само жените) да я прочете. В книгата той дава изключително разяснение, как майките се делят на 12 различни архетипа, според това в наталната карта на техните деца Луната в кой зодиакален знак се намира. Авторът обяснява как и защо жената бива различна майка за всяко от своите деца и уроците, на които ще го научи като такава.

Тази книга преобръща цялото възприятие на човека за Света, стига читателят да успее да вникне в дълбочината, която се крие за абстрактния разказ. Тя е подходяща както за жените, така и за мъжете, защото програмата за обвиняване на родната майка върви при всяко дете, независимо от пола. И жените и мъжете носят този товар и също са получили най-тежките си уроци от своите майки.

Когато сядате да четете книгата, първо отворете този линк:

ЧЕРТЕЖ НА НАТАЛНА КАРТА

и открийте в кой зодиакален знак се намира вашата Луната – архетипа на вашата майка, Луната на всяко от вашите деца – архетипа на вас като майка на всяко от вашите деца, ако разполагате с необходимите данни, намерете къде се намира Луната на вашите майки и бащи и техните майки и бащи – архетипа на техните майки. Толкова много отговори на незададени въпроси се появяват… Задължително прочетете за архетипите на всички майки, защото всяка майка, на моменти се доближава и до някои от останалите. За да постигнете пълна трансформация прочетете книгата от край до край.

Аз открих, че аз съм този архетип на майка за моята дъщеря, който е била моята майка за мен. И необяснимо за мен, години наред аз изпитвах напрежение и несправяне при общуването с моето малко копие. (Вярвам, че много майки на момичета се чувстват по същия начин.) Това ми носеше тежко чувство на вина и гняв. След дълъг период на задълбочено себеопознаване, аз успях да преработя този вътрешен конфликт. Но четейки тази книга си дадох сметка, каква важна работа всъщност съм свършила.

Резултатът за мен беше да сваля раницата с товара на вината и с товара на обвиненията. Тази книга ме освободи от огромен багаж.

Дано да успее да направи същото и за вас!