Скоро чух песента „Светът е за двама” на Орлин Горанов и се замислих, че около мен има много хора, за които светът не е за двама. Има хора, които са избрали светът да е за един и други, които са избрали светът да е за повече от двама…

Дали човечеството е узряло да загърби това неписано правило, този стар рефрен?
„Светът е за двама” е една от тези догми, които поставят животът ни в рамка. Рамка, която е определяща за цикъла на всеки един живот:

• Раждаш се
• Образоваш се
• Създаваш семейство
• Гледаш внуци

И тук всичко е ясно от векове. Подредено е. Няма неизвестни. И това ни дава познатата и гарантирана сигурност. Като канон, който щом бъде следван щастието е гарантирано. Но защо повечето хора изпълняват канона и не са щастливи? Грешат ли някъде? Не! От векове хората са изпълнявали канона и той не им е носел щастие.

Следователно, не е задължително да го следваш и спазваш, щом резултатът не е гарантиран, нали?

Във времето, в което живеем има много хора, които избират светът им да не е за двама. Откриват собствена, иновативна формулировка на тази сентенция. И вероятно новата визия на идеалния живот изглежда много примамлива и атрактивна. Да си откривател е вълнуващо. Но когато тръгнеш по непознат път, може да срещнеш много неочаквани препятствия. Готови ли са хората да намерят смисъл в живот лишен от познатата структура? Когато избереш пътя на живот, в който няма да създадеш семейство е задължително да намериш нещо, с което да запълниш това пространство. Нещо, което да ти дава пълнота и радост. Нещо толкова силно, че да ти дава смисъл да ставаш всяка сутрин, да се движиш напред, да живееш за него. Това може да е самия живот, може да е кариерата, може да е науката, може да е изкуството, може да са забавленията, може да са пътешествията или нещо друго, нещо лично твое. Но избереш ли този път, без да имаш този крайъгълен камък си загубен. Много хора тръгват по този път, без да са готови на това. Решават, че е трудно да създадат семейство, поради различни лични причини и че да са сами им е добре. Но един ден идва момента, в който да са сами се превръща в самота, а самотата убива. Тя те отвежда до момента, в който губиш смисъла. А смисълът е много важен.

Хората направили този избор на „новото поколение”, изборът да не създават семейство са много смели. Те се впускат в непознатото и създават нови пътеки за бъдещите поколения. Експериментират и постигат успехи или неуспехи със създаването на стойност на собственото си съществуване, но най-важното – създават опитност за бъдещите поколения.

Със сигурност има много стойност в това, че за да съществува човечеството трябва да се размножаваме, но от друга страна ние сме отличени от всички други същества на земята с нашата свободна воля. И докато до преди няколко десетилетия браковете са били уредени и е нямало никакво значение дали хората са били щастливи или не, сега в по-голямата част на света тези ритуали са отживелица. Живеем в зората на времето, в което щастието се търси и в други измерения. Измерения различни от семейния живот. Измерения, в които хората търсят себе си за да намерят щастието си. И да намериш щастие и смисъл на живота извън създаването на семейство изисква много сила.

За мен няма по-голямо щастие от семейния живот. Той осмисля всеки ден от живота ми. Дава ми стойност, сила и желание да ставам всеки ден. Дава ми много любов и споделеност. Обожавам го! Но искрено се възхищавам на хората, които успяват да намерят същата тази пълнота в живота си, като го пълнят с нещо друго различно от семейството. Благодарение на тази опитност, която започва да се трупа в поколенията, ще направи пътя на хората избрали „светът да не е за двама” много по-лек, щастлив и пълноценен.

Дерзайте!