Успехът има различни проявления. Може да се отнася към оценката на обществото за теб. Според  мен, обаче по-важни са личната самооценка и залагането и постигането на цели.

От ранна възраст децата са натоварени с очакванията на своите родители. И това е така от древни времена. Понякога става умишлено и тенденциозно, а друг път се случва неусетно и несъзнателно. Важното е, че децата се затварят в рамката на успеха, заложена от техните родители. Тази рамка може да е съобразена с техните възможности. Ако те са добри в дадена област, да бъдат насочвани и да им се поставят норми за развитие в нея. Като това развитие не е нужно да бъде на всяка цена или децата да плащат с цената на детството си, за да постигат поставените им очаквания. ОСВЕН, АКО САМИТЕ ТЕ НЕ ГО ЖЕЛАЯТ.

Но какво става когато родителите слагат очаквания, които са нереалистични? Ако искат от децата си да постигат неща, на които те не са способни? Тези деца растат с чувство за несправяне и то ги превръща в хора, които никога няма да са способни да постигат успехи. Има родители, които са били подложени на големи очаквания и решават да дадат на децата си свободата да растат без към тях да има такива.

В интерес на истината в нашата действителност думата „очаквания” има лош заряд, когато става въпрос за връзката родител-дете. Според Алфред Шутц очакванията се формират въз основа на предварително натрупани знания, реализирани в предишни опитни дейности. Когато се разглеждат очакванията на родителя към детето, се вниква в желанията и надеждата на родителя, продиктувани от неговата опитност, социално положние, възпитание, морал, его и други, да бъде проводник на дадено поведение, процес или резултати на своето дете. С очакването обаче идва и разочарованието. Защото „надявайки” се нещо да се случи по точно определен начин, родителите влагат много енергия в този процес. И когато то не се случи, разочарованието е на лице. А то има много силно отрицателно влияние върху хората. И така родителите го предават на своите деца, за които това ще бъде пагубно един ден, когато те пораснат и се борят да успеят в живота си.

Изводът е, че очакванията на родителите към своите деца са вредни и за двете страни. Вместо очаквания родителите могат да насочват децата си в посока на техните силни страни, за да могат да вървят по пътя на успеха. Родителите е задължително да подкрепят и окуражават децата си, за да ги превърнат в успешни хора. Без очаквания за резултата!

Интересно е, че повечето успешни хора са имали труден или беден живот като деца. Това е така, защото трудните времена създават силни хора! Тук идва въпросът как измерваме успеха? Какви цели си поставяме?

Аз винаги съм се чувствала успяла. Чувствах се успяла, когато бях приета да следвам в университета, чувствах се успяла всеки път, когато започвах нова работа, чувствам се успяла със семейството, което създадох, чувствам се успяла с двете си деца, които са прекрасни, чувствам се успешна в бизнеса. Успехът е субективен и е въпрос на хармонията и нагласата на вътрешния ни свят. Истината е, че успехът идва от вътре. Всеки, който иска да го постигне може да го потърси първо вътре в себе си. Може да се чувстваш успешен за малки неща или да се чувстваш провал за непостижими неща.

Обичам историите на успешните хора! Те са извор на увереност и сила. В уъркшопа „Unleash the power within you”, в който скоро участвах, Тони Робинс каза, че разликата между лидерите и останалите е, че лидерите винаги са готови да действат и не се страхуват от последствията. Когато има ситуация, те преценяват обстоятелствата, вземат решение и действат. Ако решението се окаже грешно, имат силата и увереността да се справят и с тази ситуация. Това са успелите хора. Останалите хора не са способни на това.

Хората са различни и успехите са различни. Всеки е роден с някакви заложби и животът му се определя от тях. Един може да е много успешен продавач, друг може да е много успешен предприемач, трети много успешен инженер и т.н. В основата на успеха стои това да открием ние в какво сме много добри и да му се отдадем. Тогава успехът ще дойде от самосебе си.